ТРАМВАЕН ТРАНСПОРТ

В края на 19 век в София се появява конският омнибус с постоянно действащи линии от Гурковския площад (площад "Света Неделя") до Гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци наричали трамвай. 

Историята на електрическия трамвай датира от 01.12.1898 г., когато общината отдава Концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на анонимното белгийско дружество "Електрически трамваи".

На 01.01.1901 г. тържествено е открито движението на трамваите в София, с 25 мотриси и 10 ремаркета, по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз. Междурелсието е 1000 mm. София посреща новия ХХ век с изградена трамвайна мрежа със следните линии: От гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад "Славейков" ; Цариградската линия ; Княжевската ; Подуянската ; Алабинската и т.н.

Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека - стъпало.

С увеличаването на пътниците през 1908 г. се доставят нови трамваи: "Сименс"-двуосни мотриси-12 броя, разделени на две класи и 6 четириосни мотриси "Цепелин" с два мотора по 33 kW.
През 1916г. Столичната община започва процедура по отнемане от белгийското дружество на експлоатацията на трамваите, като окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18.02.1927г.

По решение на Софийската община от 1916 г. предприятието се обособява като Дирекция на трамваите и осветлението (ДТО)   с два отдела "Трамваи" и "Осветление", начело с директор и двама началници на отдели: "Трамваи" и "Осветление".

От 1927 г. отдел "Трамваи" се разделя на две отделения: "Движение" и "Техническа работилница". Тази форма на управление  се запазва до края на 1948г., когато отдел "Осветление", се отделя и към общината се създава СП (Стопанско предприятие) "Софийски градски пътнически транспорт" - трамваи, тролейбуси и автобуси.

През 1927 г. е организирана и обзаведена "Главна техническа работилница" на територията на депо "Мария Луиза". Тази година - 1927 г. се приема годината на създаването на предприятие за ремонт, възстановяване и преустройство на трамвайни мотриси и ремаркета.

От 1924 г. до 1938 г. , когато са доставени последните трамваи от внос трамвайните линии се обслужват от: двуосни мотриси с каросерия от Рингхоферовите заводи в Прага ; двуосни мотриси серия с кошове от "Франко-Белге" и електрическа част от австрийският клон на ВВС ; четириосни с кошове от "Ателие металуржик дьо Нивел" и с електрическа част от АСЕС ; ремаркета "Енерги" от Белгия ; мотриси с изцяло желязна конструкция , производство на МАН - ЕАГ; мотриси от МАН - Сименс , ремаркета с една средна врата , от фабриките "Юрдинген и Вегман" ; мотриси от фабриката "Ернесто Бреда - Милано", с електрическа част от "Ансалдо Марелли".

На базата на натрупания опит от ремонт, като са използвани шасита на бракувани трамваи, през 1931 г. под ръководството на инж. Кардалев се произвеждат първите български ремаркета, а през  1935 г. са били построени изцяло 12 ремаркета.

През 1934 г. в депо “Красно село” се изгражда модерна за времето си просторна и светла сграда, където след края на Втората световна война  се премества Главната техническа работилница. 1936г. започва производството на първите български двуосни трамвайни мотриси  с вносни контролери и мотори.
В края на 1951г. техническата работилница се обособява като самостоятелен завод.

През 1952 г. СП  "Градски пътнически транспорт" се разделя на две предприятия: СП  "Софийски автотранспорт" и СП "Софийски градски електротранспорт". В 1956 г. дейността по ремонта на трамваите и тролейбусите се поема от СП "Софийски градски електротранспорт". През 1959г. експлоатационните транспортни предприятия се обединяват под наименованието СП "Градски пътнически транспорт", а от 01.07.1964 г. "Електротранспорт" се обособява като клон 1 на Стопанско предприятие "Градски транспорт".

По наша конструктивна разработка през 1951 г., са построени първите четириосни български мотриси тип "Република".

От тогава в трамвайния завод до сега са произведени следните типове мотриси: през 1959г. четириосна мотриса "Комсомолец" ; през 1961 г. съчленена шестосна мотриса "Космонавт" ; през 1965г. трамвай "София" - едносъчленен, а на 01.05.1970г. "София 70" – двойносъчленен ; в 1979г. "София 100" - едносъчленен; а през 1981г., по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава, трамвай "България 1300" , двойно-съчленен, осемосен.

Следващите години, отчитайки недостатъците на тези трамваи, започва подготовка за изграждане на нов тип конструкция с карданно задвижване и през 1986 г. първата трамвайна мотриса тип "Т6М-700" е пусната в експлоатация. На базата на този трамвай през 1987 г. започва производството на мотриси за междурелсие 1435 мм – тип "Т6МД - 1000".

От 01.07.1987 г. СП "Електротранспорт" се разделя на няколко предприятия: Трамваен транспорт, Тролейбусен транспорт, Трансенерго, Трансремонтстрой и Въжени линии.

През 1987 г. се открива ново трамвайно депо "Искър" за междурелсие 1435мм и е пусната в експлоатация първата трамвайна линия за това междурелсие . През 1989 г. се внасят 37 броя чешки трамваи тип "Т6В5".

За периода 1990-1991 г. са внесени 40 броя чешки трамваи тип "Т6А2" - 1009 мм. Същата година, на базата на едносъчленен "Т6М-700М", е произведен един двойно-съчленен трамвай "Т8М-900", след което е спряно производството на български трамваи.

През месец януари 2000 г. са внесени от Германия два броя трамваи "Т4D", втора употреба. От месец април 2000 г. са пуснати в експлоатация 17 броя чешки трамваи, нов модернизиран тип "Т6А2-БГ" , а от юли 2001 г. 16 броя трамваи, втора употреба "Т4D".

Непосредствено с увеличаване на трамвайния парк продължава и изграждането на трамвайната мрежа. Общата дължина на релсовия път в 1944г. е 79,3 км единичен коловоз. В периода до края на втората световна война е изградена основата на сега съществуващата трамвайна мрежа в София.

Към 2006г. трамвайният транспорт е извършил превоз на пътници по 17 линии с обща дължина 308 км. единичен коловоз със средна експлоатационна скорост 12,56км/ч. В делничен ден работят общо 176 трамвая.

.

ЕЛЕКТРОСТОПАНСТВО

 Токоизправителни станции (ТИС)

След пускането на първия електрически трамвай до 1925 г., захранването с електроенергия се е осъществявало от ВЕЦ (Водно електрическа централа) "Панчарево" и резервно захранване от парни машини. С увеличаване на консумацията след 1904 г.са доставени и монтирани последователно: моторгенератори с мощност 400 kW , производство на "Шарлероа" и през 1906 г. на "Оерликон". С оглед да се поддържа постоянно напрежение 600 V през върховия товар, е доставена и монтирана буферна акумулаторна батерия с капаците 972 A/h на "Сименс". След 1920г. са доставени и пуснати в експлоатация нови по-мощни и модерни съоръжения: живачни токоизправителни групи "АЕГ" - 400 kW и "Сименс" - 500 kW, токоизправителна група "ЧКД" - 600 kW. През 1966 г. в токоизправителна станция  "Юнак" е пуснат в експлоатация първият силициев токоизправител "ЧКД" - 1500А (900 kW).

В София електрозахранването на електрическия транспорт се осъществява от токоизправителни станции (ТИС) . Последователно са изградени ТИС "Павлово" , ТИС "Веслец" , ТИС "Юнак" , ТИС "Димитровска" , ТИС "Медицинска академия" , ТИС "Левски" , ТИС "Надежда".

От 1970 г. до 1975 г.са построени и пуснати в експлоатация 5 броя нови силициеви токоизправителни станции :  ТИС "Красна поляна" , ТИС "Дървеница" , ТИС "Перловец" , ТИС "Военна рампа" и ТИС " Възраждане". През 1971 г. е пуснато в експлоатация и телеуправление "Възраждане" с възможност за дистанционно управление на 20 бр. ТИС.

Във връзка с бързото развитието на трамвайния транспорт след 1975 г. се пускат в експлоата ция нови мощности: ТИС "Мотописта" , ТИС "Люлин" , ТИС "Искър" , ТИС "ДРужба" , ТИС "Алиенде" , ТИС "Западен парк" , ТИС "Бакърена фабрика", ТИС "Банишора" , ТИС "Хаджи Димитър".

Нарастването на инсталираната мощност от 1901 г. до 2000 г. е от 550 kW на 125 950 kW, а преработената електроенергия , съответно - от 500 kW/h на 68 500 kW/h с връх през 1990 г. - 85 900 kW/h. 

От 2000 г. започна монтаж на нова система за дистанционно управление на токоизправителни станции "Телегир 805" с оборудване на швейцарската фирма "Ландис-Гир" и възможност за команда на 40 бр. ТИС.

В момента електрозахранването на електрическия транспорт в гр. София се осъществява от 24 бр. ТИС с над 73 бр. токоизправителни агрегата.

Контактна мрежа

До 1924 г. токоснемането се извършвало с ролкови плъзгачи, след което се преминава на нова конструкция чрез плъзгач. За контактен проводник е използван меден кръгъл проводник със сечение 50 кв.мм. През 1927 г. се преминава на профилен проводник, като укрепването към изолаторите и снаждането им се осъществявало със специални клеми. Сега се използва проводник със сечение  100 кв.мм.  През 1930 г. се експериментират и въвеждат в експлоатация порцеланови изолатори. 

До 1931 г. точките на окачване са на разстояние от 35-40 м, но поради недоброто токоснемане, искрене и прегаряне на контактния проводник , тези разстояния се намаляват на 15 до 20 м.

Към края на 1961 г- трамвайната контактна мрежа е над 100 км , а тролейбусната над 52 км. Следващите 10-15 г. се характеризират с реконструкция на съществуващите мрежи. Към края на 2001 г. общата дължина е над 210 трамвайна и 274 км тролейбусна мрежи.

Към края на 2006 г. общата дължина е над 263 трамвайна и 257 км тролейбусна мрежи.

За първи път през 1930 г. е направен сполучлив опит за електрическо управление на задвижването на входяща трамвайна стрелка. Към края на 2001 г. всички входящи стрелки са автоматизирани и се командват от кабината на ватмана. За първи път през месец юни 2000 г. е въведено дистанционно управление , чрез радиосигнал пред хотел "Хемус" - отклонението за Лозенец. На същия принцип е монтирана за първи път автоматична тролейбусна стрелка (СТУ) с дистанционно радиоуправление на тролебусна линия №5 - отклонението за Окръжна болница.

Кабелна мрежа

Кабели средно напрежение 10/20 kV.

От 1901 г. до 1961 г. захранващото напрежение е било 7 kV, получавано от районните подстанции. От 1961 г. до 1967 г. става постепенно преминаване към захранващо напрежение 10 kV. За всяка токоизправителна станция е осигурено двойно захранване. Първоначално захранващите кабели са маслен тип, а по-късно, след 1965 г.,  започват да се използват последователно: сухи кабели с медни жила, кабели с алуминиеви жила и кабели с полиетиленова изолация. В края на 2001 г. захранващите кабели 10/20 kV възлизат на 57 бр. с обща дължина 158 320 м.

Постоянно токови кабели - 600V

Първоначално захранването на трамвайната и тролейбусна контактна мрежи се осъществява  от маслени кабели. Към 1961 г. общата дължина на кабелната мрежа е над 105 000 м , а на въздушните хранителни линии 15 000 м. През 1975 г. общата дължина нараства на 450 000 м.

През 1981 г. се внедрява нов тип сух кабел с медно жило. Започва поетапна подмяна на маслените кабели, като до 1990 г. почти всички кабели са подменени. Общата им дължина възлиза на 525 650 м. 

През 1995 г. е изработен сух кабел с пластмасово покритие с алуминиево жило със сечение 500 кв.мм. Той напълно замества по-скъпия (над три пъти) кабе с медно жило. 

Към 2001 г. общата дължина на кабелната мрежа надхвърля 643 800 м , като броя на кабелите е 667.

Към 2006 г. общата дължина на кабелната мрежа надхвърля 740 000 м.

РЕЛСОВ ПЪТ

Първоначално поддържането на релсовия път се е осъществявало от специално създадена група и звено произвеждащо резервни части в специализирана работилница. От 1965 г. Термитно-стрелковата работилница и групата на контактно-кабелната мрежа и токоизправителните станции (ТИС) се обединяват в клон "Релсов път, мрежи и ТИС". В края на 1975 г. предприятието влиза в състава на "Електротранспорт" под името секция "Релсов път", а от 1987 г. се обособява Акционерно дружество "Трансремонтстрой" АД , като дъщерно дружество на СКГТ - Холдинг -ЕАД.

При пускане на първите трамвайни мотриси в София , релсовия път е с дължина 23 377 м, като трамвайните линии са с единичен коловоз с места за разминаване , без обръщателно ухо в края.

Релсите са тип "Феникс" (улейни), свързани с джонтови връзки. Кривите се изпълнявали от релси тип "Виньол" - двойни, като вътрешната релса е служила за контрарелса. Построените линии са с междурелсие 1000 (1009)мм.

Първите стрелки са внесени от от Белгийското дружество, а по-късно от Англия, Австрия, Чехия и Германия.

През 1936 г. работилницата за производство на стрелки е изработила първата "сборна" стрелка, копие на доставените от Чехия. От 1936 г. досега всички стрелки, кръстовки и други съоръжения, възли и детайли, необходими за трамвайният релсов път, се изработват от Стрелковия цех на предприятието.

До 1970 г. трамвайният релсов път е полаган предимно в паваж. След 1970 г. се използват няколко технологии: бетониран трамваен релсов път, трамвайни панели с дължина 12,5 м и др.През 1982 г. заедно със специалисти от Унгария започва усвояването на строителство на трамваен реалсов път в панели с дължина 6м. По този метод е построен над 50 км релсов път.

През 1983 г. е изработен нов автомат за трамвайна стрелка, който на техническото изложение в гр. Пловдив е отличен със златен медал. Започват и първите опити за монтиране на нагреватели на трамвайните стрелки.

През  1980 г.- 1985 г.  се закупуват: уникалната и единствена до момента у нас траверсоподбивна машина за трамваен релсов път, релсоогъваща машина "Жисмар", улеочистач, шлайфмашини, гайковерти, релсопробивни и релсоотрезни машини.

През 1987 г. започва изграждането на трамваен релсов път с нормално междурелсие - 1435 мм.    

През 1998 г.- 2000 г. продължава усъвършенстването на технологията за изработване на трамвайни стрелки , с експериментирането на нов тип с пружинни езици. Експериментът се провежда съвместно със специалисти от предприятието "Прашка строярна" - Чехия.

Общата дължина на трамвайния релсов път в края на 2001 г. е: 169 000 м за междурелсие 1009 мм и 39 000 м за нормално междурелсие 1435 мм. Общият брой на трамвайните стрелки е: 231 броя в експлоатация и 292 броя в депата.

Общата дължина на трамвайния релсов път в края на 2006 г. е: 169 000 м за междурелсие 1009 мм и 40 000 м за нормално междурелсие 1435 мм.