На основание чл. 276 от Кодекса за застраховането превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка "Злополука" на пътниците.
Средствата за обществен превоз на пътници са:
1. релсови превозни средства;
2. тролейбуси и автобуси;
3. въздухоплавателни средства;
4. всички видове морски и речни плавателни съдове;
5. въжени линии и влекове;
6. таксиметрови автомобили.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Злополука" са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз.
За пътници в средстават за обществен превоз се смятат лицата, намиращи се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането.
Задължителната застраховка по чл. 276 има действие само когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България.
Качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство или извън определените за тази цел места прекратява действието на застраховката, освен ако напускането на превозното средство в движение е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника.
Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка по чл. 276 , е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник.
При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея.
Застрахователят не дължи плащане, когато причинената на пътника смърт или трайна загуба на работоспособност е вследствие на:
1. война, размирици или действия, имащи военен характер, бунтове, граждански вълнения и други подобни;
2. терористичен акт, освен в случаите, когато покритието на риска е изрично договорено със застрахователя;
3. опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер от пътник;
4. опит за самоубийство или самоубийство на пътник;
5. заболяване от каквото и да е естество на пътник, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции, хранителни отравяния и други, освен в случаите, когато вследствие на застрахователно събитие се породят болестни страдания и те причинят смърт или телесно увреждане;
6. преждевременно раждане или аборт на пътник, освен ако те са предизвикани от настъпила злополука;
7. температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия на пътник, доколкото те не са следствие от възникнала злополука;
8. алкохолни отравяния и пряко причинени от тях увреждания на пътник, употреба на наркотични вещества или техни аналози от пътник;
9. земетресение или атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсявания от тях, радиационно (йонизиращо) лъчение.
Минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците за всяко събитие за всеки пътник е 20 000 лв.
С НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането се уреждат редът и условията за извършването на задължителното застраховане по застраховка "Злополука" на пътниците и редът за неговото отчитане .
Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа освен обстоятелствата по чл. 20 от наредбата и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.
При настъпване на застрахователно събитие превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя. Уведомяването може да извърши и пострадалият пътник или негови близки. Превозвачът е задължен да състави акт за злополука на пострадалия пътник с подробно описание на случая. Препис или фотокопие от акта се представя на застрахователя в 10-дневен срок от настъпването на злополуката. Акт за злополука може да не се съставя, ако тя е отразена в акт на компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт. В този случай превозвачът снабдява пострадалия пътник или ползващите лица със заверено копие от документа.
Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.
За злополука се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок до една година от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице.
За злополука се считат също:
1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;
2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;
3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.
При смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по застраховката, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора.
При трайна загуба на застрахования се изплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.
Процентът на трайна загуба на работоспособност се определя от ТЕЛК или от застрахователна експертна комисия съгласно списък на травматичните болести и увреждания на застрахователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. При загуба на крайници или други човешки органи процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.
Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.
Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на увреденото лице, а при смърт на законните му наследници.
За изплащане на застрахователната сума или на съответна част от нея на застрахователя се представят следните документи:
1. писмено искане;
2. билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник;
3. акта за злополука респ. копието от акта на компетентния орган по контрола на съответния вид транспорт.
4. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници в оригинал или протокол на ТЕЛК;
5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя.
В случай на изплатено обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимата застрахователна сума за смърт се намалява с размера на изплатеното обезщетение.
Превозвачи по линиите на МГТ на територията на Столична община са:
1. Столичен Електротранспорт ЕАД – за трамваен и тролейбусен транспорт.
2. Столичен Автотранспорт ЕАД – за всички автобусни линии с изключение на
- А27, обслужвана от “Римеса 99” ЕООД;
- А72, обслужвана от “СИББУС” ООД;
- А30 и А90, обслужвани от “МТК” ООД;
- А42, А74 и А150, обслужвани от “Юнион трейд къмпани” ООД;
- А54, А84 И А404, обслужвани от “КАРАТС” АД;
- А59, А683, А73 И А260, обслужвани от “Еридантранс” ООД.