Въглехидратите – основен енергиен източник за човека

Въглехидратите представляват основен енергиен източник за човека, тъй като осигуряват средно между 50 и 70 % от необходимите му калории. Въглехидратите са предшественици на гликогена и на триглицеридите и участват в образуването на въглеродния скелет на заменимите аминокиселини. Освен това въглехидратите взимат участие и в изграждането на редица други жизнено важни за дейността на организма вещества.

Намаленият прием на въглехидрати (под 50-60 г на ден) води до редица смущения в обмяната на веществата, изразяващи се основно в усилено разграждане на мастите и белтъчините с цел от тях да се осигури материал за синтеза на глюкоза – основния енергиен източник за организма и единствения за мозъка.

Увеличеният прием на въглехидрати води до трансформирането им в масти с последващо затлъстяване.

Значение за организма има не само количеството на приеманите въглехидрати, но и техният състав. Най-общо въглехидратите се разделят на монозахариди (прости въглехидрати), олигозахариди, които представляват по-сложни въглехидрати, изградени от 2-10 монозахаридни остатъка, и полизахариди, които са изградени от голям брой монозахариди.

Основни представители на монозахаридите са глюкозата, фруктозата (плодовата захар) и галактозата. Изкуствените подсладители като сорбит и ксилит също са монозахариди.

Основни представители на дизахаридите са захарозата, малтозата и лактозата (млечната захар). В зависимост от смилаемостта им в стомашно-чревната система полизахаридите се разделят на смилаеми и несмилаеми. Към смилаемите полизахариди спадат скорбялата (нишестето) и гликогенът, а към несмилаемите – целулозата, хемицелулозата, пектинът и др.

Поради голямата роля на несмилаемите полизахариди за хората, предразположени към наднормено тегло, на тях ще се спрем отделно. Полизахаридите нямат сладкия вкус, характерен за монозахаридите и дизахаридите.

От всички въглехидрати най-ценна за организма е глюкозата. От нея са съставени всички основни полизахариди, а също и дизахаридите захароза, малтоза и лактоза. Освен това глюкозата е основният енергиен източник за организма и единственият за мозъка. При излишък на глюкоза тя се складира в него под формата на гликоген, от който при нужда винаги може да бъде получена глюкоза. Друга част от излишното количество глюкоза се трансформира в масти, наречени триглицериди. Повишеното им ниво в организма представлява един от основните рискови фактори за ускорено развитие на атеросклероза.

Друг основен монозахарид за организма е фруктозата, която влиза в състава захарозата и на някои видове хемицелулоза. Фруктозата се характеризира с най-голяма сладост от всички въглехидрати и се съдържа в най-големи количества в сладките плодове. В черния дроб тя се превръща по-лесно в гликоген в сравнение с глюкозата.

Олигозахаридът с най-голямо значение за организма е захарозата, която е изградена от два монозахарида – глюкоза и фруктоза. За разлика от глюкозата, захарозата се среща доста по-често в различните видове храни и основно в захарта. Поради тази причина ние консумираме значително по-големи количества захароза. Така не само си набавяме необходимата ни енергия, но и осигуряваме материал за синтеза на гликоген и триглицериди. Когато обаче прекаляваме с количеството на консумираната захар, триглицеридите в кръвта се увеличават чувствително, а както вече бе споменато, това представлява съществен рисков фактор за атеросклероза.

Скорбялата е смилаем полизахарид, който заема около 70% от общото количество въглехидрати, които консумираме. Скорбялата представлява запасен въглехидрат за растенията, също както гликогенът представлява запасен въглехидрат за животните. В човешкия организъм няма скорбяла, което означава, че той я получава изцяло от растенията. Следва превръщането на скорбялата в глюкоза, като за целта се минава през редица междинни съединения. Най-богати на скорбяла са хлябът и тестените изделия, а също оризът и царевицата.

Гликоген. Ролята на този дизахарид се обуславя главно от факта, че той представлява резервен въглехидрат за животинския организъм. При консумация на много въглехидрати излишъкът от тях се превръща в гликоген, който се складира основно в черния дроб и мускулите. При нужда (намален прием на въглехидрати, гладуване, повишени физически натоварвания) гликогенът се превръща в глюкоза, която, както вече бе споменато, е най-необходимият за организма въглехидрат, тъй като е основен енергиен източник за него.

Нормалното съдържание на глюкоза в кръвта е 3,5-5,5 ммол/л, а общото съдържание на гликоген в организма е приблизително 500 г. От тях около 1/3 се намира в черния дроб, а 2/3 в мускулите. При липса на внос на въглехидрати с храната гликогенният запас се изчерпва сравнително бързо – за 12 до 18 часа. След това започва разграждане на мастните депа в организма, които са много по-големи от тези на гликогена. От образувалите се мастни киселини по специален начин се синтезира глюкоза, като този процес се нарича глюконеогенеза. Той включва и образуването на глюкоза от белтъчини.

Това явление обикновено се наблюдава, когато са изчерпани запасите и на гликоген, и на масти в организма.