Автор: skgt

0

Разумно под слънцето

Независимо къде сте избрали да прекарате отпуската си тази година, не бива да пренебрегвате правилата за събиране на здравословен естествен загар. Защото бронзовата кожа може да изглежда жизнена, атрактивна и да ви носи самочувствие още месеци напред, но само при едно условие: да бъдете разумни на плажа! Обратното означава проблем. Доказано е, че прекомерното излагане на слънце може да причини рак на кожата. Как? Ултравиолетовите лъчи увреждат ДНК молекулите в клетките, които ако не загинат или не бъдат изхвърлени от организма, могат да се превърнат в ракови клетки.

Зачервяване, болка, опъване на кожата? Това е сигурен признак, че сте прекалили със стоенето под палещите слънчеви лъчи. Научното обяснение за това състояние е, че когато откритите части на човешкото тяло са изложени на повече ултравиолетова светлина, отколкото меланинът в кожата може да абсорбира, тя изгаря. И обикновено твърде късно разбираме това – едва когато усетим болезнения дисконфорт. Причината за зачервяването на кожата ни е, че след като ултравиолетовите лъчи са увредили някои клетки, организмът ни изпраща голямо количество кръв към засегнатото място, за да компенсира вредата. Тоест научаваме, че имаме проблем, едва след като тялото ни вече е започнало само да се лекува.

Проблемът със слънчевото изгаряне и неприятните последици от него е толкова значим, че от няколко години насам в началото на всеки нов отпускарски сезон Европейската комисия (ЕК) обръща специално внимание на потребителите върху значението на комисияа подходящата козметика. Напомня ни да търсим продуктите, обозначени с въведената през 2007 г. по-ясна система за етикетиране на слънцезащитни мазила. На опаковките им задължително трябва да има информация за предпазване както от UVA-, така и от UVB-лъчите.

UVB-лъчите са част от слънчевото лъчение в спектъра 290-320 nm. Защитата от тези лъчи би трябвало да се измерва с помощта на разширения метод MED (минимална еритемна доза или количеството енергия, необходимо за предизвикване на зачервяване). Така измереният защитен фактор (SPF) изразява число, което показва колко по-дълго време можем да стоим на слънце след употребата на даден продукт, преди да се появи зачервяване на кожата. Минимално позволеният защитен фактор в препоръката на ЕК е SPF 6. Например: ако при излежен на слънце човек с чувствителна кожа се наблюдава зачеряване след 10 минути, то при използване на продукт с SPF 6 зачервяването ще се появи след 60 минути (6×10=60 мин.).

UVA-лъчите са част от слъчевото лъчение в спектъра 320-400 nm. Защитата от него се измерва по метода PPD (метод на запазване на пигментацията). Получената числена стойност трябва да достига най-малко 1/3 от декларирания SPF. Например ако продуктът има SPF 30, минималното PPD трябва да бъде 10 (30:3=10).

Освен чиления фактор (SPF), върху опаковката на даден продукт трябва да е изпизана с думи и съответната категория на слънцезащитата:

Ниска защита – 6 (от 6 до 9,9), 10 (от 10 – до 14,9);

Средна защита – 15 (от 15 до 19,9), 20 (от 20 до 24,9), 25 (от 25 до 29,9);

Висока защита – 30 (от 30 до 49,9), 50 (от 50 до 59,9);

Много висока защита – 50+ (над 60)

Според приетите ЕК правила слънцезащитните продукти трябва да съдържат упътване за употреба, за да се осигури нанасянето на достатъчно количество от продукта върху кожата и постигане на декларираните резултати. Принципът е следният: мазилата трябва да се нанасят в количество отговарящо на количеството, което се използва при тестовете, а именно 2 мг/кв.см. Тоест ако една чаена лъжичка поема приблизително 5 мл. продукт, за тялото на среден възрастен човек са необходими приблизително 7 чаени лъжички (около 35 мл.). Прилагането на половината от необходимото количество може да намали защитата с повече от 60 %!

Друга важна препоръка на ЕК е на етикетите да не се посочват подвеждащи твърдения като „100 % защита от UV-лъчи” или „повторно нанасяне на продукта не е необходимо при никакви обстоятелства”. Тъкмо обратното, в текстовете върху опаковката/листовката би трябвало да се включат предупреждения като: „Не оставайте твърде дълго на слънце, дори и когато използвате продукт за защита”; „Избягвайте прякото излагане на слънце на бебета и малки деца”; „Прекомерното излагане на слънце сериозно застрашава здравето”. Ако попаднете на слънцезащитна козметика, която ви обещава чудеса, без да ви предупреждава за опасностите от жаркото слънце, по-добре не я купувайте, съветват дерматолозите.

И още един съвет: преди да изберете лятната козметика, определете типа на вашата (и на близките ви) кожа. Съществуват 4 типа човешка кожа:

Тип 1 – Препоръчан фактор SPF 50+. Това са хората с много бледа кожа, със светли очи и червена коса. Почервеняват, недобиват тен и лесно изгарят. Времетраенето на естествената им защита е 5-10 мин.

Тип 2 – Препоръчан фактор SPF 30-40-50. Това са хората със светла кожа, със светли или кафява очи и руси коси. Почервеняват, рядко добиват тен и лесно изгарят. Времетраенето на естествената им защита е 10-20 мин.

Тип 3 – Препоръчан фактор SPF 15-20-25. Това са хората с по-тъмна кожа, с тъмно руса или кафява коса. Добиват умерен тен, понякога изгарят. Времетраенето на естествената им защита е 15-25 мин.

Тип 4 – Препоръчан фактор SPF 2-5-10-12. Това са хората с тъмна кожа, очи и коса. Лесно добиват тен, рядко изгарят. Времетраенето на естествената им защита е 20-30 мин.

Препоръка на специалистите е и да използвате слънцезащитни продукти само като една от многото мерки за предпазване от слънцето. Паралелно с употребата им е добре да помните следното:

  1. Избягвайте прекомерното излагане на слънце през часове, когато то е във върхова активност, т.е. между 11 и 15 часа. Незабравяйте, че и под чадъра можете да изгорите;
  2. Когато е невъзможно да останете на сянка, задължително носете шапка и леки, удобни дрехи от естествени материи. Качествените слънчеви очила са задължителни;
  3. Не оставяйте бебета и малки деца на директна слънчева светлина – тяхната кожа е много нежна и тънка, затова е по-податлива на вредното влияние на слънчевите лъчи. Винаги преди излизане на разходка ги намазвайте с плътен слой крем с висок слънцезащитен фактор и повтаряйте мазането на всеки 1-2 часа. Внимание: бебетата до 6 месеца задължително трябва да са винаги на сянка! Плажът не е подходящ за бебета, но ако все пак решите да поемете този риск, добре е да имате предвид, че няма да е достатъчен само кремът. Бебето трябва винаги да е с памучна шапчица с козерка или широка периферия на главата.
0

Опознай тялото си

Човешките фигури могат да се групират според формата им, твърдят специалисти. Те разграничават три типа, оприличавайки ги на ябълка, круша и пясъчен часовник. Какви са плюсовете и минусите на подобно телосложение, крият ли те някакви опасности за здравето и могат ли недостатъците да бъдат компенсирани? Ето и мнението на експертите:

Тип “пясъчен часовник”

В идеалния случай тлъстините в човешкото тяло трябва да се разпределят равномерно по гърдите и бедрата, а талията да си остава тънка.

Какво да правим?

  • Да приемаме умерено количество въглехидрати и мазнини.
  • Редовно да спортуваме.

Как да се обличаме, ако сме тип „пясъчен часовник“?

  • Основното правило е: използвайте вертикални елементи, за да удължите краката (рокля с вертикални райета, прави панталони в тънко райе т.н.).
  • Съчетавайте еднотипни дрехи (така се създава обща вертикална линия).
  • Носете клош, той зрително удължава краката.
  • Най-добре е роклите да са вталени и с малко по-висока талия.
  • И, разбира се, токчета. Те веднага визуално ще „източат“ силуета. Не забравяйте обаче, че не бива често и продължително да ходите с такива обувки – това може да създаде други проблеми.

Тип “круша” – тънка талия, едри бедра

Дебели бедра означава подкожен слой от мастна тъкан, който затруднява движението на ставите и гръбначния стълб. Тези тлъстини обаче не са толкова опасни, колкото натрупаните по корема, тъй като не влияят на продължителността на живота. Затова пък отслабването в областта на ханша е по-трудно, отколкото да се избавите от голям корем.

Какво да правим?

  • Откажете се от употребата на животински мазнини.
  • Включете в дневното си меню млечни и млечнокисели продукти.
  • Хапвайте пълнозърнести храни.

Как да се обличаме, ако сме тип „круша“?

  • Прикривайте бедрата, като избирате дълги сака.
  • Изправете и зрително удължете силуета с помощта на прави панталони с висока талия.
  • Спестете си всички излишни акценти върху бедрата.

Тип “ябълка” – голям корем, тънки крака

Големият корем означава, че имате абдоминален тип затлъстяване, при което се увеличава съдържанието на висцералните мазнини. Те са опасни с това, че могат да се натрупат върху вътрешните органи, включително около сърцето. Висцералните мазнини са способни да предизвикат диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, хормонален дисбаланс и нарушение на обмяната на веществата. Висцералните мазнини могат да започнат и да произвеждат хормони и да влияят на хормоналния фон на организма, да управляват усещането за глад и ситост (ето защо непрекъснато ви се иска д а ядете), нивото на стреса (хормонът на стреса – кортизол, възбужда апетита) и нивото на половите хормони, превръщайки тестостерона в естроген, намалявайки либидото.

Какво да правим?

  • Да се откажем от въглехидратите и от захарта.
  • Да включим в дневното си меню полезни мастни киселини (Оммега-3, моно- и полине-наситени мазнини) и хранителни влакнини (пълнозърнести храни: ечемик, елда).

Как да се обличаме, ако сме тип „ябълка“?

  • Открийте гърдите, акцентирайте върху тях.
  • Удължете силуета с помощта на дълга рокля или пола.
  • Откажете се напълно от хоризонтални райета в облеклото.
0

Недостигът на белтъчини е пагубен за косата и кожата

Недоимъкът на белтъчини в храната означава преди всичко недостиг на строителен материал за формирането на мускулатурата и на останалите тъкани в човешкия организъм: мускулите намаляват обема си, губят тонус. Заради недостиг на бетъчини често се развива анемия. Недостигът на белтъчини е пагубен и за косата, тъй като космите представляват сами по себе си белтъчни образувания. Те са изградени от трудно разтворимия белтък кератин, в състава на който влизат много големи количества сяросъдържащи аминокиселини като цистеин например.

Разбира се, лошото състояние на косата може да се дължи не само на тази причина. Други грешки в храненето също могат да окажат неблагоприятно въздействие върху нея, затова трябва да се обръща сериозно внимание на характера на храната и най-вече на пълноценността на белтъчните компоненти.

Всичко това с пълна сила важи и за състоянието на кожната повърхност. Най-горният слой на кожата – епидермисът, обеспечава нейната устойчивост и вънпния й вид, тъй като също се състои от кератин, а еластичността и значителната механична устойчивост на кожата в голяма степен зависят от съдържащите се в нея влакна, изградени от друг белтък – колаген.

Неприятното оцветяване и отокът на кожата, особено под очите и в областта на клепачите, също могат да бъдат предизвикани от нарушения в принципите на рационалното хранене.

Развитието на отоци несъмнено е способствано от недостига на белтъчини в храната и от повишената консумация на готварска сол. Затова ограничаването на солта в храната и увеличаването на белтъчините могат да бъдат полезни при лечението на много заболявания, съпроводени с отоци. Във всички случаи преди да промените характера на хранененто си, трябва да се посъветвате с лекар.

Хроничната недостатъчност на белтъчини в хранителния порцион бързо довежда и до ранни признаци на остаряване: кожата губи своята еластичност, става суха и изпръхнала, обазуват се преждевремнно бръчки, косите изтъняват и растат лошо, нарушава се менструалният цикъл, настъпва вялост. Всичко това става обяснимо, като се има предвид ролята на белтъчините при формирането на човешкия организъм. Потребността на човека от белтъчини е индивидуална, но за младите жени с идеалното тегло – около 60 кг – тя е 70–80 г на ден, като се повишава при увеличено физическо натоварване.

Най-добрите източници на пълноценни белтъчини са продуктите с животински произход: мляко, яйца, риба, сметана, сирене и др. Те съдържат относително големи количества от най-дефицитните аминокиселини – лизин и триптофан, а също сяросъдържащите аминокиселини – метионин и цистеин.

Обикновено белтъчините влизат почти винаги в различните диети за отслабване поради ниската им калоричност и ценността им за всеки организъм.

0

Въглехидратите – основен енергиен източник за човека

Въглехидратите представляват основен енергиен източник за човека, тъй като осигуряват средно между 50 и 70 % от необходимите му калории. Въглехидратите са предшественици на гликогена и на триглицеридите и участват в образуването на въглеродния скелет на заменимите аминокиселини. Освен това въглехидратите взимат участие и в изграждането на редица други жизнено важни за дейността на организма вещества.

Намаленият прием на въглехидрати (под 50-60 г на ден) води до редица смущения в обмяната на веществата, изразяващи се основно в усилено разграждане на мастите и белтъчините с цел от тях да се осигури материал за синтеза на глюкоза – основния енергиен източник за организма и единствения за мозъка.

Увеличеният прием на въглехидрати води до трансформирането им в масти с последващо затлъстяване.

Значение за организма има не само количеството на приеманите въглехидрати, но и техният състав. Най-общо въглехидратите се разделят на монозахариди (прости въглехидрати), олигозахариди, които представляват по-сложни въглехидрати, изградени от 2-10 монозахаридни остатъка, и полизахариди, които са изградени от голям брой монозахариди.

Основни представители на монозахаридите са глюкозата, фруктозата (плодовата захар) и галактозата. Изкуствените подсладители като сорбит и ксилит също са монозахариди.

Основни представители на дизахаридите са захарозата, малтозата и лактозата (млечната захар). В зависимост от смилаемостта им в стомашно-чревната система полизахаридите се разделят на смилаеми и несмилаеми. Към смилаемите полизахариди спадат скорбялата (нишестето) и гликогенът, а към несмилаемите – целулозата, хемицелулозата, пектинът и др.

Поради голямата роля на несмилаемите полизахариди за хората, предразположени към наднормено тегло, на тях ще се спрем отделно. Полизахаридите нямат сладкия вкус, характерен за монозахаридите и дизахаридите.

От всички въглехидрати най-ценна за организма е глюкозата. От нея са съставени всички основни полизахариди, а също и дизахаридите захароза, малтоза и лактоза. Освен това глюкозата е основният енергиен източник за организма и единственият за мозъка. При излишък на глюкоза тя се складира в него под формата на гликоген, от който при нужда винаги може да бъде получена глюкоза. Друга част от излишното количество глюкоза се трансформира в масти, наречени триглицериди. Повишеното им ниво в организма представлява един от основните рискови фактори за ускорено развитие на атеросклероза.

Друг основен монозахарид за организма е фруктозата, която влиза в състава захарозата и на някои видове хемицелулоза. Фруктозата се характеризира с най-голяма сладост от всички въглехидрати и се съдържа в най-големи количества в сладките плодове. В черния дроб тя се превръща по-лесно в гликоген в сравнение с глюкозата.

Олигозахаридът с най-голямо значение за организма е захарозата, която е изградена от два монозахарида – глюкоза и фруктоза. За разлика от глюкозата, захарозата се среща доста по-често в различните видове храни и основно в захарта. Поради тази причина ние консумираме значително по-големи количества захароза. Така не само си набавяме необходимата ни енергия, но и осигуряваме материал за синтеза на гликоген и триглицериди. Когато обаче прекаляваме с количеството на консумираната захар, триглицеридите в кръвта се увеличават чувствително, а както вече бе споменато, това представлява съществен рисков фактор за атеросклероза.

Скорбялата е смилаем полизахарид, който заема около 70% от общото количество въглехидрати, които консумираме. Скорбялата представлява запасен въглехидрат за растенията, също както гликогенът представлява запасен въглехидрат за животните. В човешкия организъм няма скорбяла, което означава, че той я получава изцяло от растенията. Следва превръщането на скорбялата в глюкоза, като за целта се минава през редица междинни съединения. Най-богати на скорбяла са хлябът и тестените изделия, а също оризът и царевицата.

Гликоген. Ролята на този дизахарид се обуславя главно от факта, че той представлява резервен въглехидрат за животинския организъм. При консумация на много въглехидрати излишъкът от тях се превръща в гликоген, който се складира основно в черния дроб и мускулите. При нужда (намален прием на въглехидрати, гладуване, повишени физически натоварвания) гликогенът се превръща в глюкоза, която, както вече бе споменато, е най-необходимият за организма въглехидрат, тъй като е основен енергиен източник за него.

Нормалното съдържание на глюкоза в кръвта е 3,5-5,5 ммол/л, а общото съдържание на гликоген в организма е приблизително 500 г. От тях около 1/3 се намира в черния дроб, а 2/3 в мускулите. При липса на внос на въглехидрати с храната гликогенният запас се изчерпва сравнително бързо – за 12 до 18 часа. След това започва разграждане на мастните депа в организма, които са много по-големи от тези на гликогена. От образувалите се мастни киселини по специален начин се синтезира глюкоза, като този процес се нарича глюконеогенеза. Той включва и образуването на глюкоза от белтъчини.

Това явление обикновено се наблюдава, когато са изчерпани запасите и на гликоген, и на масти в организма.