Категория: новини

Ашвагандата е широко призната като мощен адаптоген и отдавна е част от аюрведичните и холистичните здравни режими. Тази билка помага на организма да се адаптира към различни стресови фактори и е нетоксична. В резултат на това тя предлага много ползи за здравето.

Фитохимикали
Ашваганда е лечебно растение, което съдържа няколко съединения, които са полезни за организма. Тези съединения се наричат фитохимикали. Те включват анолиди, които са прекурсори на хормоните. Ашваганда се счита за адаптогенна билка, което означава, че може да увеличи ефекта си, когато активността е ниска, и да блокира прекомерната стимулация, когато активността е висока. Скорошни проучвания са установили, че екстрактът от ашваганда може да намали нивата на холестерола, натрия и триглицеридите. Установено е също, че ашваганда има антиканцерогенно действие, като намалява нивата на междуклетъчния фактор на туморната некроза (ITN-F).

Управление на стреса
Ашваганда е член на семейството на адаптогените растения и има многобройни ползи за организма. Известна е още като индийски женшен и зимна череша. Корените и плодовете ѝ се използват като лечебни средства. Най-забележителното от тях са нейните свойства за намаляване на стреса.

Имуномодулация
Скорошни изследвания са установили, че ашвагандата благоприятства имунната функция. Нейният високопотентен екстракт в ниски дози подобрява функциите както на вродената, така и на адаптивната имунна система. Тези системи са свързани с различни биохимични процеси в организма и тези ефекти имат значение за цялостното здраве.

Сън
Като билково средство за сън ашваганда се използва от много култури в продължение на хиляди години. Името ѝ съчетава две санскритски думи: „ашваганда“ и „мирис“. Смята се, че силната ѝ миризма, наподобяваща миризма на кон, има успокояващ ефект върху организма. Като адаптоген тя помага на организма да се адаптира към хроничния стрес, както физически, така и психически. В резултат на това ползите от ашваганда за съня са широко признати.

Диабет
Неотдавнашни проучвания установиха, че ашваганда може да има ползи за борбата с диабета. Доказано е, че тази билка намалява нивата на кръвната захар при плъхове и подобрява инсулиновата чувствителност при хора с диабет тип 2. При диабет глюконеогенните ензими (ензими G6) се увеличават, което води до хипергликемия. Освен това екстрактите от листа и корени на ашваганда подобряват усвояването на глюкоза в скелетни миотуби по дозозависим начин. Той също така стимулира секрецията на инсулин от клетките на панкреаса.

Хипотиреоидизъм
Проучванията показват, че ашваганда може да има положително въздействие върху щитовидната жлеза, включително да нормализира нивата на Т3 и Т4. И двата хормона са от съществено значение за производството на енергия в организма, а също така спомагат за изгарянето на мазнините. Тези ефекти правят ашвагандата полезна за лечение на хипотиреоидизъм.

Астма
Растението ашваганда има много ползи за хората с астма. Смята се, че то отпуска мускулите на дихателните пътища и намалява възпалителните имунни реакции. Смята се, че има и общи свойства за намаляване на стреса.

Подобрява функцията на щитовидната жлеза
Ашваганда е билково средство, което може да подобри функцията на щитовидната жлеза. Хормоните на щитовидната жлеза помагат за регулиране на метаболизма на цялото тяло. Един от най-важните е Т3, който регулира производството на енергия в митохондриите. Този процес ни дава енергия и спомага за изгарянето на мазнините. Освен това хормоните на щитовидната жлеза могат да повлияят на настроението и концентрацията ни. Доказано е, че ашваганда намалява нивата на TSH при субклиничен хипотиреоидизъм или повишено ниво на TSH без явна дисфункция на щитовидната жлеза. Тя спомага за стабилизирането на хормоните на щитовидната жлеза и регулирането на техните нива, поради което е толкова полезна.

Инсомния е проблем който нарушава съня ви. Липсата на сън може да ви накара да се чувствате мрачни и уморени на следващия ден. Вашите ежедневни дейности също могат да бъдат нарушени. Добър начин за преодоляване на безсънието е да се уверите, че получавате седем часа сън всяка нощ. Подходящата среда за сън също е от решаващо значение. Спалнята трябва да е тъмна и тиха и трябва да избягвате кофеина и алкохола преди лягане.

При хронично безсъние лекарствата могат да бъдат ефективно лечение. Някои от одобрените от FDA лекарства за безсъние включват бензодиазепини, небензодиазепини, селективни хистаминови антагонисти, агонисти на мелатониновия рецептор и габапентин. Когато избирате лекарство за безсъние, трябва да вземете предвид симптомите, които изпитвате, и евентуалните странични ефекти. Също така, помислете за потенциала на лекарството за формиране на навик.

Преди да започнете лечение на безсъние, вашият доставчик на здравни услуги ще ви попита за вашите навици на сън и каквито и да е лекарства, които приемате. Те могат също така да направят физически преглед, за да изключат други причини. Първата стъпка в лечението на безсънието е да се образовате как да спите здравословно и как да избягвате факторите на нездравословния начин на живот, които могат да допринесат за това. Опитайте се да ставате по едно и също време всеки ден и се опитайте да спазвате редовен график.

Безсънието е често срещан симптом на много състояния. Хората с високо кръвно налягане, депресия и тревожни разстройства често се борят да заспят. Някои хора с биполярно разстройство също изпитват затруднения със съня. Някои лекарства, включително средства за сън без рецепта, също могат да причинят безсъние.

Съединението псилоцибин се намира в магическите гъби и се използва като лекарство от хиляди години. Според Националния институт по психично здраве (NIMH), проучванията показват, че съединението може да намали симптомите на депресия. Съединението се използва и за лечение на животозастрашаващи заболявания като рак. Въпреки това, има някои опасения относно псилоцибина.

По-ранни проучвания показват, че терапията с псилоцибин подобрява клиничните резултати и мозъчната активност на участниците. Резултатите също бяха възпроизведени в две проучвания, което показва, че лечението може да има ефект върху неврохимичните процеси в мозъка и да помогне на хората да се борят с депресията. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърдят тези констатации, констатациите са окуражаващи и предполагат, че терапията с псилоцибин може да бъде ценна възможност за лечение на хора, страдащи от депресия.

Едно проучване установи, че псилоцибинът повишава свързаността в мрежата на мозъка по подразбиране, която е отговорна за контролирането на емоциите. Това може да обясни връзката между депресията и наличието на негативни мисли. Въпреки това е важно да се отбележи, че проучването е ограничено по отношение на броя на пациентите.

Проучването установи, че псилоцибинът помага на хората с депресия, като отваря лобовете на мозъка. Изследователите открили, че веществото улеснява по-големите връзки между мозъчните региони, което от своя страна помага на хората да преодолеят свързаното с депресията преживяване. Това откритие сочи към общия механизъм на психеделиците, който може да включва нулиране на фиксирани модели на мислене.

Изследването установи също, че лечението с псилоцибин значително намалява модулността на мозъчната мрежа при пациенти с TRD, което означава глобално увеличение на интеграцията на мозъчната мрежа. В допълнение, проучването установи също, че BDI резултатите са значително свързани с модулността след лечението.

Изследователите са използвали двойно-сляпо проучване, за да сравнят ефектите на псилоцибин върху голямо депресивно разстройство. В първия опит на пациентите са дадени 10 милиграма псилоцибин, а във втория опит са взели 25 милиграма. Те бяха заслепени за дозите и бяха подложени на функционален магнитен резонанс (fMRI) тестове преди и след всяко лечение. Пациентите също попълниха описа на депресията на Beck преди и след лечението с псилоцибин.

Въпреки потенциала за странични ефекти, псилоцибинът е безопасен за приемане. Проучванията показват, че има положителен ефект върху настроението и себеизразяването. Хората, които редовно приемат псилоцибин, съобщават за повишено ниво на щастие. Тези открития са обещаващи и науката продължава да се развива.

Псилоцибинът се свързва с депресията в продължение на много години и сега експертите проучват дали може да помогне при депресия в дългосрочен план. Скорошно проучване, публикувано в Journal of Psychopharmacology, установи, че псилоцибинът може значително да намали симптомите на депресия и да подобри психичното здраве.

CBD може да бъде полезен за тези, които страдат от различни видове болка. Неговите противовъзпалителни свойства го правят ефективен при намаляване на възпалението и болката. Може дори да помогне на тялото да се справи със сърбежа, който идва заедно с екзема и псориазис. Освен това може да помогне в процеса на възстановяване на мускулите след тренировка.

CBD също може да бъде полезен при лечението на мигрена, която е продължително, болезнено главоболие. Те често са придружени от чувство на гадене, виене на свят и дори умора. CBD може да помогне за намаляване на болката и чувството на гадене и повръщане, като по този начин намалява риска от тези симптоми.

CBD също помага за понижаване на кръвното налягане. Високото кръвно налягане може да увреди тялото в продължение на много години и да стесни артериите. Може да намали риска от сърдечни заболявания. Чрез намаляване на налягането в кръвта, CBD може да помогне на сърцето да функционира по-добре. Той също така намалява възпалението, което може да бъде свързано със сърдечни заболявания.

Що се отнася до CBD, важно е да се разбере, че има ограничено количество изследвания за употребата и ефектите му. Но има много анекдотични свидетелства, които подкрепят употребата му при лечение на хронични заболявания. Те се считат за достоверни източници и се тиражират широко в медиите.

Има различни показания за CBD, включително управление на болката, лечение на рак и остеоартрит. В миналото се предлагаше и за лечение на епилепсия и други неуточнени състояния. Все още обаче няма научни доказателства, които да предполагат, че помага при всички тези състояния.

CBD не е чудодейно лекарство, което ще излекува безпокойството ви или ще облекчи болката ви. FDA го одобри само за определени условия. А FDA все още не знае коя доза CBD е ефективна при лечението на специфични симптоми. CBD може да взаимодейства с определени лекарства, така че е важно да бъдете внимателни, когато решавате да го използвате.

Проучвания върху CBD са установили, че укрепва ендоканабиноидната система. Чрез активиране на рецепторите, CBD произвежда релаксиращ ефект и намалява стреса. Освен това поддържа здравословен цикъл на сън, подобрява фокуса и помага за намаляване на възпалението. Може да бъде полезен и при диабет, сърдечни заболявания и профилактика на рака.

CBD се използва за лечение на епилепсия, въпреки че няма много строги проучвания в подкрепа на това твърдение. Въпреки това FDA наскоро одобри лекарство с канабидиол, наречено Epidiolex, за два вида епилепсия. Той намалява гърчовете и честотата на гърчовете при пациенти на две години.

CBD е непсихоактивен компонент на марихуаната и конопа. Сега е широко достъпен в кремове за кожа, кафе и тост с авокадо. Компанията планира да го добави към тост с авокадо. Той е лесно достъпен в магазините и онлайн. Продажбите му се очаква да достигнат 22 милиарда долара до 2022 г.

Недоимъкът на белтъчини в храната означава преди всичко недостиг на строителен материал за формирането на мускулатурата и на останалите тъкани в човешкия организъм: мускулите намаляват обема си, губят тонус. Заради недостиг на бетъчини често се развива анемия. Недостигът на белтъчини е пагубен и за косата, тъй като космите представляват сами по себе си белтъчни образувания. Те са изградени от трудно разтворимия белтък кератин, в състава на който влизат много големи количества сяросъдържащи аминокиселини като цистеин например.

Разбира се, лошото състояние на косата може да се дължи не само на тази причина. Други грешки в храненето също могат да окажат неблагоприятно въздействие върху нея, затова трябва да се обръща сериозно внимание на характера на храната и най-вече на пълноценността на белтъчните компоненти.

Всичко това с пълна сила важи и за състоянието на кожната повърхност. Най-горният слой на кожата – епидермисът, обеспечава нейната устойчивост и вънпния й вид, тъй като също се състои от кератин, а еластичността и значителната механична устойчивост на кожата в голяма степен зависят от съдържащите се в нея влакна, изградени от друг белтък – колаген.

Неприятното оцветяване и отокът на кожата, особено под очите и в областта на клепачите, също могат да бъдат предизвикани от нарушения в принципите на рационалното хранене.

Развитието на отоци несъмнено е способствано от недостига на белтъчини в храната и от повишената консумация на готварска сол. Затова ограничаването на солта в храната и увеличаването на белтъчините могат да бъдат полезни при лечението на много заболявания, съпроводени с отоци. Във всички случаи преди да промените характера на хранененто си, трябва да се посъветвате с лекар.

Хроничната недостатъчност на белтъчини в хранителния порцион бързо довежда и до ранни признаци на остаряване: кожата губи своята еластичност, става суха и изпръхнала, обазуват се преждевремнно бръчки, косите изтъняват и растат лошо, нарушава се менструалният цикъл, настъпва вялост. Всичко това става обяснимо, като се има предвид ролята на белтъчините при формирането на човешкия организъм. Потребността на човека от белтъчини е индивидуална, но за младите жени с идеалното тегло – около 60 кг – тя е 70–80 г на ден, като се повишава при увеличено физическо натоварване.

Най-добрите източници на пълноценни белтъчини са продуктите с животински произход: мляко, яйца, риба, сметана, сирене и др. Те съдържат относително големи количества от най-дефицитните аминокиселини – лизин и триптофан, а също сяросъдържащите аминокиселини – метионин и цистеин.

Обикновено белтъчините влизат почти винаги в различните диети за отслабване поради ниската им калоричност и ценността им за всеки организъм.

Въглехидратите представляват основен енергиен източник за човека, тъй като осигуряват средно между 50 и 70 % от необходимите му калории. Въглехидратите са предшественици на гликогена и на триглицеридите и участват в образуването на въглеродния скелет на заменимите аминокиселини. Освен това въглехидратите взимат участие и в изграждането на редица други жизнено важни за дейността на организма вещества.

Намаленият прием на въглехидрати (под 50-60 г на ден) води до редица смущения в обмяната на веществата, изразяващи се основно в усилено разграждане на мастите и белтъчините с цел от тях да се осигури материал за синтеза на глюкоза – основния енергиен източник за организма и единствения за мозъка.

Увеличеният прием на въглехидрати води до трансформирането им в масти с последващо затлъстяване.

Значение за организма има не само количеството на приеманите въглехидрати, но и техният състав. Най-общо въглехидратите се разделят на монозахариди (прости въглехидрати), олигозахариди, които представляват по-сложни въглехидрати, изградени от 2-10 монозахаридни остатъка, и полизахариди, които са изградени от голям брой монозахариди.

Основни представители на монозахаридите са глюкозата, фруктозата (плодовата захар) и галактозата. Изкуствените подсладители като сорбит и ксилит също са монозахариди.

Основни представители на дизахаридите са захарозата, малтозата и лактозата (млечната захар). В зависимост от смилаемостта им в стомашно-чревната система полизахаридите се разделят на смилаеми и несмилаеми. Към смилаемите полизахариди спадат скорбялата (нишестето) и гликогенът, а към несмилаемите – целулозата, хемицелулозата, пектинът и др.

Поради голямата роля на несмилаемите полизахариди за хората, предразположени към наднормено тегло, на тях ще се спрем отделно. Полизахаридите нямат сладкия вкус, характерен за монозахаридите и дизахаридите.

От всички въглехидрати най-ценна за организма е глюкозата. От нея са съставени всички основни полизахариди, а също и дизахаридите захароза, малтоза и лактоза. Освен това глюкозата е основният енергиен източник за организма и единственият за мозъка. При излишък на глюкоза тя се складира в него под формата на гликоген, от който при нужда винаги може да бъде получена глюкоза. Друга част от излишното количество глюкоза се трансформира в масти, наречени триглицериди. Повишеното им ниво в организма представлява един от основните рискови фактори за ускорено развитие на атеросклероза.

Друг основен монозахарид за организма е фруктозата, която влиза в състава захарозата и на някои видове хемицелулоза. Фруктозата се характеризира с най-голяма сладост от всички въглехидрати и се съдържа в най-големи количества в сладките плодове. В черния дроб тя се превръща по-лесно в гликоген в сравнение с глюкозата.

Олигозахаридът с най-голямо значение за организма е захарозата, която е изградена от два монозахарида – глюкоза и фруктоза. За разлика от глюкозата, захарозата се среща доста по-често в различните видове храни и основно в захарта. Поради тази причина ние консумираме значително по-големи количества захароза. Така не само си набавяме необходимата ни енергия, но и осигуряваме материал за синтеза на гликоген и триглицериди. Когато обаче прекаляваме с количеството на консумираната захар, триглицеридите в кръвта се увеличават чувствително, а както вече бе споменато, това представлява съществен рисков фактор за атеросклероза.

Скорбялата е смилаем полизахарид, който заема около 70% от общото количество въглехидрати, които консумираме. Скорбялата представлява запасен въглехидрат за растенията, също както гликогенът представлява запасен въглехидрат за животните. В човешкия организъм няма скорбяла, което означава, че той я получава изцяло от растенията. Следва превръщането на скорбялата в глюкоза, като за целта се минава през редица междинни съединения. Най-богати на скорбяла са хлябът и тестените изделия, а също оризът и царевицата.

Гликоген. Ролята на този дизахарид се обуславя главно от факта, че той представлява резервен въглехидрат за животинския организъм. При консумация на много въглехидрати излишъкът от тях се превръща в гликоген, който се складира основно в черния дроб и мускулите. При нужда (намален прием на въглехидрати, гладуване, повишени физически натоварвания) гликогенът се превръща в глюкоза, която, както вече бе споменато, е най-необходимият за организма въглехидрат, тъй като е основен енергиен източник за него.

Нормалното съдържание на глюкоза в кръвта е 3,5-5,5 ммол/л, а общото съдържание на гликоген в организма е приблизително 500 г. От тях около 1/3 се намира в черния дроб, а 2/3 в мускулите. При липса на внос на въглехидрати с храната гликогенният запас се изчерпва сравнително бързо – за 12 до 18 часа. След това започва разграждане на мастните депа в организма, които са много по-големи от тези на гликогена. От образувалите се мастни киселини по специален начин се синтезира глюкоза, като този процес се нарича глюконеогенеза. Той включва и образуването на глюкоза от белтъчини.

Това явление обикновено се наблюдава, когато са изчерпани запасите и на гликоген, и на масти в организма.